Въпреки че на територията на село Крепча съжителстват мюсюлмани и християни, мюсюлманската религия е по-силно застъпена. Двете групи се разбират добре и не се създава напрежение. Кметството е първата по-значима и важна обществена сграда, но такава има във всяко село. Вероятно по-интересни за посещение са другите обекти, сред които на първо място се откроява читалище Изгрев. Основното училище е кръстено на Васил Левски, наричан с пълно основание Апостола на свободата. Има и джамийско настоятелство, което е обичайно предвид мюсюлманската общност на селото. Не на последно по важност място, работи и детска градина. Тя приема децата по цял ден, а населеното място разполага и с пощенски клон. Традиционният селски събор се провежда през май. В селото има няколко забележителности, благодарение на които туризмът е сравнително добре развит. Първата от тях е крепченският манастир, изсечен в скали от варовик. Върху стените му има два надписа на кирилица, писани на старобългарски език.
За по-лошо запазения надпис в манастира на Крепча се счита, че е датиран към 921-ва година и че негов автор е цар Симеон 1-ви. Подобно заключение прави преподавателят от великотърновския университет Казимир Попконстантинов. Върху скалния венец манастирският комплекс се разполага на три нива, наричани още тераси. В това число влизат и килиите на монасите отшелници. Манастирска църква и църква – гробница съставляват останалата част от комплекса, а руническите надписи и рисунки изпълват стените и килиите. Днес обаче голяма част от тях са в изключително лошо състояние, за което допринася ерозията. Общините на Попово, Лозница и Опака работят по съвместен проект по програма ФАР, който има за цел да възстанови манастира поетапно и така отново да го превърне в посещаем туристически обект. Кметството на селото отговаря административно и по всеки един друг начин за манастира. На 25-ти юли 1969-та година петдесет и осмият брой на Държавен вестник официално обявява манастира за паметник на културата. Джин Кале е другата знакова забележителност, като често е наричана „крепост на духовете“. Неправилната и издължена форма на крепостта я прави атрактивна, а примесът от счукани тухли и спойката от хоросан я запазват здрава. Построена е още по време на късната античност.
Млада гора от типа широколистна и храсти днес покриват голяма част от Джин кале в Крепча. Около нея почти навсякъде могат да се видят изкопи, причинени от намеренията на иманярите. Буюк кале е друга забележителност, като нейното първо описание дължим на Карел Шкорпил. Скалист нос на около пет км от селото в посока югозапад е мястото, на което крепостта е разположена. Млада гора и храстовидна растителност покриват и тази крепост – иманярските изкопи и оформилите се насипи също са характерни като при Джин кале. Следи от постройки има и далеч извън пределите на крепостната стена. В епохата на Средните векове градът обхваща почти целия хълм, а основното предназначение на крепостта е цитадела. Изкуствено разширени пещери са запазени и до днес по устието на малката река. Когато овчарите искат да намерят място за пладнуване на стадата, те използват точно тези пещери. Същият брой на Държавен вестник обявява и тази крепост за паметник на културата.
